Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.
Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши.
Защото ние имаме не първосвещеник, който не би могъл да ни съчувства за нашите слабости, а Такъв, Който е изкушаван по всякакъв начин като нас, без обаче да съгреши.
Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.